Какво е мисловна карта и как се прави
Георги Радивойевич | 1 февруари 2024
Представете си, че Ви спохожда страхотна идея, която нямате търпение да осъществите. Започват да изникват множество подробности около нея и в цялата тази суматоха на мислите не можете да се ориентирате от къде и как да започнете и дали въобще идеята е наистина толкова блестяща.
А кое е важното и кое е второстепенното, какво непременно трябва да присъства и кои са излишните елементи…
Мисловните карти са създадени за моменти като този. Когато мозъчната буря предизвиква една абстрактна главоблъсканица в представите ни, мисловната карта може да послужи за изкристализиране на идеята, да ѝ даде ясен облик и да очертае основните аспекти, върху които трябва да се действа.
Доказано е, че мозъкът възприема по-добре информацията, когато му е предоставен визуален стимул. Картите на знанието, както също се наричат мисловните карти, почиват именно на този принцип.
Какво е мисловна карта и как изглежда
Представлява схема или диаграма, обикновено централно ориентирана, в която чрез ключови думи и разклонения се изобразява конкретна идея, мисъл, задача, цел или най-общо информация.
Може да се използват различни цветове и фигури, които да допринесат за представянето на информацията, да се създават ръчно или с помощта на компютърна програма.
Обикновено изглежда по подобен начин, като може да има всевъзможни разновидности:
В центъра се поставя основната идея, след нея се създават първичните разклонения или основни категории. Всяко следващо разклонение навлиза в по-дълбоки подробности.
Предимства на работата с мисловни карти
Проектирането на мисловна карта улеснява систематизирането на информацията, насърчава асоциативното мислене и подпомага предприемането на конкретни стъпки.
Мисловните карти са практическото въплъщение на принципа, че човешкият мозък функционира най-ефективно, когато работи с информация, представена в организиран, свързан и визуален модел. Освен това те имитират естествения начин, по който мозъкът обработва информацията.
От научна гледна точка създаването на мисловна карта ангажира и двете половини на мозъка - творческа и аналитична, отключва го на по-дълбоко ниво и използва по-обхватно капацитета му.
Модерен практичен модел, изведен от стара психологическа техника
Много източници сочат, че първата мисловна карта е създадена от психолога Тони Бюзан през втората половина на 20-ти век, но съществуват още по-ранни данни за подобно изобразяване на информацията, датиращи от далечния 3-ти век.
Тогава философът Порфирий от Тир създава диаграма, известна днес като Дървото на Порфирий или Порфириево дърво, в увода за едно от произведенията на Аристотел. Тази диаграма е помогнала на Порфирий да изобрази собствените си идеи по отношение труда на своя предшественик.
За какво се използват мисловни карти
Визуалните карти на знанието са страхотно улеснение за представянето, систематизирането, обхождането, разбирането и запомнянето на информацията. Затова и намират широко приложение в различни житейски ситуации, в обучението и бизнес сферата.
Използват се като средство за организиране на информация, улесняване на ученето, избистряне на идеи, брейнсторминг. Служат на ученици, студенти, учители, професори, професионалисти и най-обикновени хора. На практика са приложими във всяка една сфера, в която се търси визуализация на знанието.
Помагат за ефективно планиране, съставяне на списъци, подготвяне на презентации, водене на бележки, решаване на проблеми, структуриране на процеси, управление на проекти, личностно израстване и листът не свършва дотук.
Приложение на мисловните карти в дигиталния маркетинг
Създаването на мисловна карта е и практическа техника за планиране и реализиране на идеи в областта на дигиталния маркетинг. Използваме ги за разработване на маркетингова стратегия, за мозъчна атака и планиране на кампании във формат, който е лесен за работа и усвояване. Ето и няколко конкретни аспекти, в които може да си послужите с този модел на знанието.
- Изграждане на бранд идентичност
Изобразете ядрото на бранда и създайте разклонения, които репрезентират ценностите, мисията и визията му. Включете думите, които го описват най-добре и върху които ще акцентирате в своите кампании.
- Планиране на въздействащо съдържание
Използвайте силата на мозъчната атака и генерирайте идеи за свежо съдържание, което да държи аудиторията ангажирана. Съберете най-доброто и направете календар на съдържанието.
- Визуализация на целевата аудитория
Разберете по-добре таргета на бранда като очертаете неговите различни сегменти, дефинирате отделните профили и отличите основните им предпочитания и тяхното поведение.
- Конфигуриране на мрежа от канали
Мисловната карта може да Ви помогне да набележите основните канали, които ще използвате за изразено дигитално присъствие на бизнеса. Отбележете силните и слабите страни на всяка платформа и свържете каналите с предпочитанията на аудиторията и маркетинговите си цели.
Стъпки при създаване на мисловна карта
Моделът на мисловната карта е изключително лесен за разбиране и построяване. Може да се използва за създаване както на семпли визуализации, така и на комплексни концепции, в зависимост от идеята или проблема, върху който се насочвате. Ето и кои са основните стъпки, които могат да Ви водят в процеса.
Стъпка 1: Определяне на центъра
Централната идея, мисъл, ключова дума, проблем или концепция се поставя на централно място. Винаги може да изберете и различна структура, например дървовидна, която върви отгоре надолу, но класическият модел започва от средата.
Идеята е да се остави повече пространство за поместване на отделни разклонения от едно ниво, както и да се акцентира визуално върху основния елемент, около който да се върти всичко останало. По този начин насочвате накъде да се фокусират мислите.
Тук може да поставите, например, конкретна маркетинг кампания или SEO стратегия за съдържание на сайта, която очертава предмета на картата.
Когато е приложимо, използвайте изображение, вместо думи за центъра, тъй като то има по-силна визуална стимулация на мислите.
Стъпка 2: Създайте основни разклонения
Това са първите “клонки”, които трябва да свържете пряко с централния елемент. Тук се разполагат базовите тематики или подтеми. Разклоненията ще Ви помогнат да започнете да организирате информацията. Стремете се да ги разполагате на еднакво разстояние от центъра.
Ако в центъра сте разположили даден проблем, първичните разклонения би могло да бъдат основните пътища, по които той може да бъде разрешен.
В примера с кампания за дигитален маркетинг като централен елемент основните разклонения могат да бъдат “целева аудитория”, “маркетинг канали”, “стратегия на съдържанието” и пр.
Стъпка 3: Добавете вторични разклонения
Създайте поделемент/и на всяко основно разклонение. Вторичните разклонения разкриват специфични аспекти на централната тема, свързани пряко с конкретна подтема.
Вторичните разклонения на основния елемент “целева аудитория”, например, може да обхващат демографията, интересите и онлайн присъствието ѝ.
След това може да добавите допълнителни разклонения към всеки поделемент и така докато изчерпите всички въпроси, които искате да засегнете в мисловната карта.
Стъпка 4: Свързване на отделни елементи
Ако се наблюдават определени смислови връзки между отделни елементи, независимо какво е тяхното ниво в така изградената система, може да ги обозначите върху картата. Свържете елементите с линия и обяснете връзката между тях с ключови думи върху линията.
Стъпка 5: Финално оформление
За допълнителна визуална стимулация използвайте различни цветове и форми. Когато е приложимо, можете да добавите фигури и изображения, които създават бърза асоциация.
Може да оцветите разклоненията, според субтемата, в която попадат, за да се ориентирате по-бързо.
Създайте акцент върху проблемните точки.
Програми за създаване на мисловна карта
Ръчното създаване на интелектуални карти се предпочита в сферите на личностно израстване и за лични проекти, от хора, които получават положителна стимулация, когато създават визуални елементи собственоръчно.
В професионалната сфера по-често се използват специални програми, които улесняват съществено създаването и на най-сложните мисловни карти. Добрата новина е, че има много свободнодостъпни интернет инструменти, които предоставят възможност за съставяне на страхотна мисловна карта.
Отлични безплатни онлайн инструменти за създаване на мисловни карти са Ayoa, Invision, Gitmind, Figma, Mindomo, MindMup и др. Canva също предлага безплатни темплейти за проектиране на мисловна карта.
Важно е инструментът, който използвате, да дава възможност за достъпване на картата от различни лица, както и да има опция за редакция от тях. Опцията за интегриране в други инструменти, както и мобилната адаптивност също са основни фактори.
За употреба в професионална среда препоръчваме платени софтуери, тъй като това гарантира сигурността на информацията, която попълвате при създаване на мисловната карта, а и на крайния продукт. Повечето от гореизброените инструменти имат пълни платени версии, предлагащи повече функционалности и възможности за свързване.
Отличен вариант може да откриете и сред инструментите на Google. MindManager също е добър професионален избор.
Често задавани въпроси
Какви са ползите от създаването на мисловна карта?
Множество изследвания показват, че мисловните карти успешно стимулират креативността, асоциативното мислене и запаметяването и са отлично средство за решаване на проблеми. Освен това са ефективно пособие за планиране, организиране и систематизиране и помагат за бързото и лесно предаване и възприемане на информация.
Как се прави мисловна карта?
Мисловна карта се прави под формата на диаграма или схема, организирана централно върху конкретна идея, проблем, цел, задача или концепция. Трите основни елементи, които трябва да присъстват са център, асоциации и разклонения. Започнете от центъра и създайте първични и вторични разклонения, свързани с централния предмет.
Използвайте ключови думи в създаването на отделните елементи, линии, с които да ги свържете, фигури, форми и цветове за улеснение и допълнителна визуална стимулация.
Кои са най-добрите безплатни инструменти за създаване на мисловна карта?
Най-добрите безплатни инструменти за създаване на мисловна карта трябва да предоставят широки възможности за разработване и персонализация. В тази насока предлагаме да пробвате инструменти като Gitmind, Figma, Mindomo, MindMup, Ayoa и Canva.